Основният проблем пред соларния бранш у нас е непредвидимостта

Какви, според вас, са основните проблеми пред соларния бранш в момента?
Основният проблем в момента пред соларния бранш е непредвидимостта. От една от най-предвидимите инвестиции дълги години, в момента влагането на средства в соларни системи е чисто приключение, ако целта на действието е възвръщаемост на инвестицията. Административните процедури, които трябва да се преминат, за да се достигне до строителство на централите, също са проблем. Една малка соларна система събира набор от документи, минава през същите съгласувателни и разрешителни режими, както и един нов ТЕЦ или дори АЕЦ. Няма правила за тълкуванието на различните закони и разпоредби, което води до пълна непредвидимост на един евентуален успех. Срещаме неразбиране на всяко ниво, във всяка администрация. Правилата се променят в движение, различни процедури се провеждат по коренно различен начин в едни и същи регионални поделения на държавната администрация. Съществуват и няколко затворени кръга в няколко области, като всичко това не е нормативно определено и е или самоинициатива на местно ниво, или нарочна държавна политика, спусната по региони. Създават се лоши практики в определени институции, които удължават развитието на проектите и също са с корупционен принцип.

Бихте ли коментирали наскоро приетия Закон за енергията от възобновяеми източници?
Приетият Закон за енергията от възобновяеми източници е труден за коментиране, честно казано. Освен че е нефункционален, с неясни цели и начини за тяхното постигане, подлежи на тълкувания и противоречи освен на кореспондиращи нормативни актове, и на себе си. Целта на законодателната промяна бе да се намери начин да се отсеят спекулативните проекти и да се даде възможност на реалните да се осъществят по-бързо, лесно и предвидимо, но това не се случи. Месеци наред вече не могат да се намерят отговори на ключови текстове от закона, например: какво означава „схема за подпомагане” и има ли такива в България в момента, какво значи всъщност „производствена зона”, какво означава „покриви и фасади”, какво означава „урбанизирани територии” и как точно ще се осъществява всяко едно присъединяване от момента на влизане в сила на закона до 1 юли 2012 г. Много странен е и моментът в закона, според който цената за присъединяване се изяснява едва при получаване на акт образец 15. Всичко това дава изключително негативни сигнали към инвеститорите и към хората, решили да създадат соларна индустрия в България.

Как ще се прилага законът и какво отражение ще окаже той върху бизнеса?
Към момента няма никаква яснота как този закон ще се прилага. Електроразпределителните и електропреносното дружества тълкуват закона едностранно, само в частта събиране на нововъведените такси за издадените вече предварителни и окончателни договори, а в частта започване развитието на проект – вдигат рамене и чакат указания и тълкувания.
Няма да се впускам в подробности да коментирам ЗЕВИ член по член, но всеобщото настроение в бранша е абсолютно отрицателно спрямо него.
Новият Закон за енергията от възобновяеми източници, за съжаление, не е по-добър от стария по няколко причини: липса на предвидимост по отношение на цената за изкупуване, липса на преходен период за проекти, които са в процес на разработка, липса на контрол върху ЕРП-тата, във връзка с обявяването на зони със свободен капацитет, липса на метод за образуване на преференциалните цени и много други.
Нашата надежда при приемането на ЗЕВИ беше, че ще се облекчи инвестиционният процес при малките и средни централи и България ще поеме по пътя на Германия, Великобритания и други водещи страни.

Какво е бъдещето на соларния сектор в България в контекста на промените в законовата рамка?
За съжаление, ако не се промени ЗЕВИ, редица инвеститори ще бъдат отблъснати, редица фирми, работещи в соларния бранш ще спрат да съществуват и ще се оставим на чуждите мега компании да източват страната ни с големи фотоволтаични, вятърни паркове и централи от биомаса, вместо да създадем добра среда за развитие на много на брой, малки мощности, парите от които ще генерират добавъчен продукт за българската икономика. И когато създадем соларна индустрия - производители, доставчици, консултанти, монтажници, фирми за поддръжка и за рециклиране на оборудване, съседните на нас страни вече ще са тръгнали по нашия път в европейската общност и тепърва ще покриват изискванията, които ние имаме в момента за процент енергия от ВЕИ в брутното си вътрешно потребление. Тогава соларният бранш в България би бил много добре позициониран към експорт на стоки, ноу-хау и услуги и ще започне да добавя и положително салдо към външнотърговския баланс на страната.