Работим за устойчиво развитие на българския пазар

Уважаеми г-н Харпс, как е организирана дейността на Експертната комисия за енергетика?
Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) има няколко експертни комисии, които покриват почти всички аспекти на бизнеса в България. Една от тях е комисията за енергетика, за която отговаря г-н Себастиан Ньотликс, специалист по производството на енергия от възобновяеми източници. Минимум на всеки 3 месеца провеждаме регулярни срещи с членовете на комисията, но ако има някакви специални въпроси като новости в законодателството или специални политически решения, срещите се провеждат много по-често, както се случи тази година. Един или повече членове на управителния съвет на Германо-българската индустриално-търговска камара присъстват на всички дейности на експертната комисия и в това се изразява работата ми в този случай.

Колко членове има Експертната комисия за енергетика?
Комисията всъщност няма членове, а по-скоро гости, които посещават нашите срещи в зависимост от тематиката. Това са главно членове на Камарата. Според разискваните теми броят им варира, понякога са 20 или дори повече гости. Средно около 10 души от различни организации и фирми посещават сбирките ни. Като цяло те се организират от ръководителя на комисията и секретар от Камарата. Поддържаме добър информационен обмен с различни организации в областта на енергетиката. В зависимост от темите каним и представители на Българската фотоволтаична асоциация, Българска асоциация за вятърна енергия, Центъра за изследване на демокрацията и др.

Какви са основните приоритети в дейността на комисията?
Като част от Германо-Българската индустриално-търговска камара, основната ни цел е да информираме немските компании за ситуацията на енергийния пазар в България и да проучваме възможностите за развиване на техния бизнес на българския пазар. Нашата задача е да информираме членовете на камарата за реализирани и предстоящи проекти в областта на енергетиката и да им предоставяме информация за други компании на пазара - местни и чуждестранни.

Енергийният пазар зависи много от дългосрочните енергийни стратегии и трябва да бъде част от устойчивото развитие на страната. В резултат на това, законовата рамка за инвестициите в енергетиката е изключително важна. Особено в областта на енергията от възобновяеми източници, в която имаше доста промени през последните две години. Пазарните възможности зависят и от финансовата ситуация - процедури за производство на електроенергия, топлоенергия и др.

Също така, важни за бизнеса в областта на енергетиката - особено за възобновяемите енергийни източници, са въпросите, свързани с условията за производство на енергия от ВЕИ – параметри на вятъра, часове слънчево греене годишно, наличието на вода за водни електрически централи и т. н. За конвенционалните централи е важен въпросът за горивото, като например разширяването на мрежата за природен газ в България.

Какво е мнението ви за новия Закон за енергията от възобновяеми източници и как според Вас се отразява на бизнеса в България досега?
Законодателната уредба е важна основа за наличие на чужди инвестиции. Инвеститорът очаква някаква правна база, върху която да осигури разумен график за възвръщаемост на инвестициите и разумно изчисление на риска за нейната възвръщаемост. Особено в областта на енергетиката, където обикновено става въпрос за дългосрочни инвестиции.

Ефектът за бизнеса е съвсем очевиден. Ние знаем, че след излизането на новия закон много проекти просто са били спрени. Честно казано, наистина бе необходимо да се спрат много от проектите, защото твърде много приложения от тях бяха представени на властите.

Кои проекти спряха и кой е в състояние да продължи при настоящите условия?
Причината за спирането на проектите не бе във финансирането, а във факта, че новият закон не позволява да се направи бизнес план с изчисление на риска. Цената се променя всяка година по време на инвестиционния период на проекта. За проекти с инвестиционни срокове повече от 12 месеца, продажните цени на произведената енергия ще бъдат определени едва след като инвестицията е завършила. Това прави финансирането на проекта от сериозни банки невъзможно. Дългосрочно мислещите инвеститори, които биха изчисли малките или разумни печалби, нямат шанс да създадат подобен проект. Това засяга най-вече вятърната индустрия и големите соларни проекти. В рамките на 6 месеца могат да бъдат завършени само по-малки фотоволтаични паркове.

Поради тази причина, западноевропейските инвеститори, които осъществяват дългосрочни проекти с адекватни печалби, спряха тяхната реализация. В дългосрочен план това не може да бъде добро за България.

Разбирам, че преди новия закон, в България имаше твърде много проекти в областта на ВЕИ. Нашата експертна комисия и Камарата дори излязоха с официални изявления по случая, в които се посочва, че това не е добре за България. Ние не искаме просто да развиваме бизнес на всяка цена, а търсим устойчиво развитие на този пазар.

Поддържате ли тесни контакти с Правителството и очаквате ли скоро нови промени в нормативната база?
Да, имаме добър контакт с правителството. Хората, които работят там, са винаги отворени за нашите предложения, и аз мисля, че в миналото сме имали много полезни дискусии.

Мисля, че в момента всеки би признал, че имаме ситуация, която не е от полза нито за чуждестранните инвестиции, нито за устойчивото развитие на сектора на възобновяемата енергия в България. Очаквам и се надявам, че ще имаме по-нататъшни подобрения на законодателната уредба. Искам да се отбележи, че това засяга не само енергията от възобновяеми източници, но и енергийната стратегия на България като цяло.